Годината е 1992 или 1991 не съм сигурен точно. Знам само,че същата зима бяха зимните олимпийски игри в Албервил (Франция).

Мястото е планината Витоша.

Само да спомена за тези, които по рядко са ходили там конкретно, това е изгаснал преди хиляди години вулкан :D. Обикновено когато в София е мрачно, пушека от любимия металургичен комбинат се е смесил с прясно-изгорелите газове на колите и на няколкото тец-а, горе на Витоша времето е слънчево, въздухът нормално както на всяка планина е свеж и чист. Седиш на Алеко до горната стнация на кабинковия лифт или пък тъкмо слизаш от Романския, хвърлиш един поглед към София, видиш морето от сиво-черен дим и благодариш на провидението, че те е дарило с възможността да практикуваш някакъв зимен спорт или просто да си се качил с приятели или приятелка ;) на Витоша. Планината в града или града в планината, спорен е въпроса.

 

Денят,както казахме, беше слънчев, но студен, което е нормално за зимен ден. Бях отишъл с баща ми на ски. Поредната зима, през която щеше да ме учи да карам ски, или по-скоро да ме дообучава. Много бой, много изкривени щеки имаше през годините. Като се замисля, сълзи на радост и умиление напират в мен хахахах, не е лесно да се занимаваш с дете идиотче, а също така и инатче J.

Та симулирам аз каране през този горе долу слънчев ден. Обикалям равната част там около хижа Алеко, возя си се. Под возене разбирам минимални усилия, не много висока скорост, любуване на няколкото скиучилища с мои връстници. Вътрешно им се възхищавах и малко им завиждах, благородно естествено, че са групи, че им е весело и че в края на деня учителя ще ги заведе някъде да си подивеят на воля. Аз бях принуден в конкретния случай да карам сам или с бащата, не че е лош човека, даже напротив но знаете все пак J, друго си е да си с лапетии. Такива бяха случаите в Боровец като ходех на ски, но за тях може би друг път.

 

Та както си се возя, идва от някъде бащата и реши да ми прекъсне идиличната картина, любуването над природата и хората. Попита ме дали иска да се качим на Романския лифт, на който до тогава предвидливо не се бях качвал под предтекст, че разбираш ли ми е рано и че не мога да се справя с пистата после и т.н. Но този път вече ми беше дошло времето, нямаше къде да бягам по тъча. Направих се на отворен и тръгнах напред към лифта. А долу на първа станция ни чакаше една огромна опашка. Виеше се като змя, от тия африканските – тип Боа, дълги, дълги и като им одрежеш главата после по цяла седмица още мърдат в конвулсии.  Явно имаше много надобрели скиори в онези години, пък и курортите не бяха толкова развити както сега, даже сега бих казал че се престараха в развиването. Развиха повече отколкото бяха навити.

Минутите в чакане се занизаха, като войници на чуждестранния легион в марж тип индийска нишка. През цялото време на чакане, забелязъх един неприятен момент. Времето започна леко да се разваля. Долу при нас беше все още слънчево обаче нагоре към Черни Връх започна да се спуска мъгла, вятъра се усили. Бащата и той го забеляза и започна да се чуди и да ме навива да не се качваме. Нямало да ми бъде приятно вика. Аз ли не мога да се кача във виелицата на Черни Връх? Може би някой друг, но не и аз. Дете идиотче и инатче както споменах по рано. Е идиотче може би не толкова, по скоро прикрито идиотче J. Е все пак се качихме...

До междинна станция всичко беше ток и жица J....

 

Обаче после си ... разказа играта да не използвам по неприятни изрази ...

 

Виелицата се започна да става все по- силна и по-силна. Постепенно седалката пред нас започна първо леко  да се мержелее после съвсем изчезна от радарите. Заваля и силен сняг. А сняг и вятър са неочаквано добра комбинация за лицето, може да се ползва вместо крем против бръчки хаха J.  Всичко щеше да е много хубаво защото рано или късно последната станция щеше да дойде и да слезнем най-накрая от проклетия лифт, но както можете да се досетите не на това мнение беше природата, пък и шефчетата на лифта. Оказа се, че слизането се отлага за по късен етап от време, просто защото спря...

Е вярвайте ми, това бяха едни от най-дългите ми минути в живота, може би 15-20 вече не помня със сигурност. Бащата извади една маска от тия тип обирджийските, викам си на акъла добре сме на лифта, че иначе можеше да ме объркат с някой. Въпреки че тогава тепърва щяха да изгряват звездите на ъндърграунда в България. Ако изобщо може да се каже че има ъндърграунд, същото важи и за хайлайф. Като се сетя и ме напушва смях J. Та въпросната маска ме спаси горе на лифта. Направо драма, драма ...

Криво ляво пуснаха лифта, добрахме се до горе и като за капак при слизането естествено щеката реши, че не и се слиза и се оплете с всико, с което можеше да се оплете. Всичко хубаво, обаче слизам аз от лифта, вятъра ме разхожда на около като как викаха някои – пръскачка из лозе, примерно. Нито писта се вижда нито хора. Не грешка хора се виждаха от време на време. За щастие до горната станция на Романския имаше тогава, пък май и сега го има, едно заслонче тип кръчмица със супа от боб и естествено от леща. Влязохме там малко да се освестя. Пих един чай, не помня ядох ли нещо не ядох ли, няма значение, само знам че се чувствах все едно бях на спа-хотел както е модерно да се казва в наши дни...Е хубавото свърши и трябваше да потегляме отново надолу в бурята, виелицата и крема против бръчки (хахах). Чувството е неприятно. Хиляди иглички ти се забиват в лицето, студа пронизва грейката и шапката, не виждаш на къде си тръгнал. Вятъра те подмята нагоре надолу. Бориш се и с него, по някое време се чудиш ще се измъкнеш ли. Е това последното е присъщо за хлапе, което няма много опит в такива екстремни ситуации.

 

Накрая естествено стигнахме благополучно по ниските части на планината, гористата местност и се спуснахме по скипътя до първата станция на лифта „Симеоново”. Нещо което отдавна не ми се е случвало, за съжаление.

Та с тая случка направих паралел с някои ситуации, в които изпада човек въпреки че не се намира в планина...

 

   Това е живота, низ от интересни премеждия. Най-големия майтап ще стане ако отида във Варна на практика, това просто не рибата, а и мен ще убие !

 Edin priqtel kaza edna krilata fraza, e i toj e preraskaza no az da q napi6a tuk:

Za6to da u4im po 2-3 ezika i da zavyr6wame solidno obrazowanie, kato se metat na kalibri ( model opel ) i prostaci ? (stawa6e duma za jenite) e razbira se ne wsi4ki sa taka.

Bih otgoworil, 4e ne e tyrsil kydeto trqbwa , syglasen li si Dani? :D

 Намерих един сайт със крилати фрази. Някои хора много обичат да боравят със заучени фрази и да ги използват където трябва и където не трябва.

 Та сега няколко на прима виста  на латински при това  :)



Malae uxoris poena nulla acerbior (лат) - Няма по-лошо наказание от лоша жена

Maxima egestas avaritia (лат) - Скъперничеството е най-голямата бедност

Parcus discordat avaro (лат) - Пестелив не значи скъперник

Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui (Syrus) (лат) - По-добре е да мълчиш разумно, отколкото да говориш глупаво (Сир)

Patientia patitur (vincit) omnia (лат) - Търпението побеждава всичко 

И се замислете то всичко си е написано


и една доста важна:

Amare simul et sapere ipsi Iovi non datur (лат) - Да обича и едновременно с това да запази разсъдъка си не е дадено дори на Юпитер

  Почвам, разсъждения и анализи на тема "Къде да работи и живее човек, ако има възможност да избира."   Визирам естествено България и чужбина. Докато го мъча тоя постинг ще пусна един сръбски филм - Kad Porastem Bicu Kengur, че на моменти Сърбия е по-гето и от България.
 

Billy Ocean - Get Outta My Dreams, Get Into My Car

  Малко абстрактно писане в духа на един филм, описващ част от Втората Световна Война.

Та значи ще обобщя последните няколко дни.
Брилянтен десант в Нормандия, Сталинград не падна, пътят към Берлин е почти чист, с изключения на някой дребни огнища на съпротива :), руснаците може да почват да пеят: "Berlin, Berlin, wir fahren nach Berlin!" да ги разбира местното население...

И да добавя един латински израз  Audaces fortuna iuvat timidosque repellit , т.е. съдбата помагала на смелите, а страхливите ги отказвала :)  ейййй голям майтап е тоя лаитнски, само да намеря "нека игрите започнат" или нещо подобно и ще има батални сцени :D

    Дойдохме си на думата :), дойде The D-Day. Да видим колко от нас ще оцелеят до края. А до тогава - The Underdog Project - Miami   заедно с The Underdog Project - Remember. Малко така неангажираща музика.
To be continued...

 Значи хвърлих по някое око на няколко постинга на тема политика. Постоянно се отправяха нападки към народа, че бил нихилистичен, че не се интересувал какво става, че само гледал да си пие ракията и вегетирал, псувал управляващите и прочие дивотии. Айде специалисти такива, дайте идеи реални какво да се прави. Какво искате от народа??? Свикнал да робува. Периодично премахвали интелигенцията му, която се е предполагало да го води в правилната посока. Знаете историята...
 
Какво искате бе драскачи? Накарайте тоя народ да мисли и да мисли навреме, а не ми философствайте по форуми и блогове, колкото да не заспите или колкото да се заиграете с някой колега или колежка по форум и да си сваляте звезди и да обяснявате колко е прекрасно нощното небе или колко велики пичове и пички сме всички.

Айде наздраве с една "Пещерска" и да им е.. м... на всички политици :D

 
 Часът е 2030. Мястото е информационното табло на жп гарата в град Нюрнберг, южна Германия. Седя и чакам групата да се събере и си мисля разни мои работи. Първоначално трябваше да сме 7-8 човека, но след няколко телефонни обаждания установих, че сме останали 3ма които трябва да тръгнат от това място. Останалите или ще ходят по друг начин или изобщо няма да ходят. Вторите както ще се окаже по-късно същата вечер, пропуснаха на този етап една добра възможност да видят нещата по-друг начин :). Не искам да карам никой да съжалява, въпреки че трябва :D. Та значи събрахме се и тръгнахме.

Пътувахме с метрото само 3 спирки, все пак Нюрнберг не е милионен град. Излязохме от станцията и се озовахме в покрайнините на града, в зоната където свършват жилищните квартали и започват индустриалните зони. Адреса го знаехме, просто трябваше да повървим 10тина минути по една широка улица. От едната страна бяха 3-4 етажни кооперации, а от другата някакви сгради с червеникави тухли и не много големи прозорци с бяла дървена дограма, най-вероятно останали от времето преди втората световна война, или по скоро отново построени във вида си от 30те години. Приличаха на казарми, сега преустроени и предоставени на разни учреждения и организации или просто запуснати.

Та вървяхме си по улицата и постепенно пред нас и зад нас се появиха младежи от местен произход облечени малко по така :). Тук е времето да направя едно леко лирическо отклонение или по скоро пояснение евентуално за тези, които не са пребивавали прекалено дълго време в Германия или в подобна европейска държава. Та значи тук има младежи, които висят по гари, фонтани, площади или подобни. Слушат музика от разни портативни уредби и нищо не правят на пръв поглед, освен че от време на време може да ти поискат някой цент за цигари или някакви подобни неща. На втори живеят при мама и татко :), и пари не им липсват. Има и техни батковци и каки, които изглеждат по същия начин, но водят и по някое куче със себе си, и мама и тате ги няма в случая.
Май пънкове им казваха.
След това леко лирическо отклонение, непретендиращо за изчерпателно и напълно вярно, се връщаме отново на улицата по която вървяхме. Покрай нас започнаха да се забелязват подобни индивиди на местното общество и да вървим в една посока.

След още 5 минути стигнахме адреса. Вече беше станало 9 часа вечерта. Навън се беше спуснал мрака и прехвърчаха снежинки. Беше студено, но ние не обръщахме внимание, бяхме по-скоро замечтани, замислени за предстоящата вечер или просто имахме други неща на  ум. Но все пак снежинките придаваха една допълнителна нотка настроение, за някои лоша, за мен добра. Все пак любими сезони са ми зимата и лятото. Свихме зад ъгъла на точно една от тези сгради със червените тухли и вървяхме още малко, после отново завихме на дясно и се озовахме от задната страна на тази постройка. Двора беше обрасъл с бурени, храсти и дори малки дървета, същите такива дървета които сме виждали на някои футболни стадиони в нашата родина България. Имаше един паркиран Фолксваген Транспортер и едно момиче и едно момче от въпросните пънкове.  Заговорихме се с тях, искахме да бъдем сигурни че сме оцелили точното място и се оказахме прави. Дори момчето ни разказа,че е слушало няколко песни на групата която щеше да свири тази вечер и особенно една му харесала доста. "Марияна" се казвала песента.

Влязохме в сградата, все пак навън беше студено. Имаше нещо като фоайе. Доста голямо, високи стени. Всичките бяха нарисувани със спрей, с разни сребристи бой, преливаха се матовеи цветове с металици, бяха изписани най-различни надписи, прокламиращи по-скоро леви убеждения, или украсени с животни. Бяха жирафи :), имаше и втори етаж, изкачихме половината стълбище. Беше порутено, като в някоя стара сграда в центъра на София например, защото реститутите са решили да не правят ремонт, а само да събират наеми :D. Порутено, с изпопадала мазилка, но отново оцветено в горе изброените краски и нюанси. Седяхме и не се решавахме да влезнем вътре, където трябваше да се състои тазвечарщното събитие, пък и чакахме останалите, които трябваше да дойдат по други начини. Все още нямаше хора, които да събират вход, но след малко като ни забелязаха веднага направиха своеобразен чек пойнт. Дойдоха и останалите от компанията и влязохме.

С влизането започна да се открива една картина и атмосфера подобна или смесица от Бекстейдж и Тънка червена линия например. Клубове в София. Е не се слизаше надолу както при тях. Естествено беше една идея по-зле, абе направо от гледна точка на интериор и оборудване 2-3 идеи по зле, но естествено тези две заведенеия бяха по комерсиални от Кунстферайн. Така се казваше. На български трявба да е нещо от сорта "Клуб на Изкуството" :). Всичко беше леко спартанско, сцената беше скована от палети, покрити с разни дървени плоскостти. Помешението беше по-скоро дълго отколкото широко. Накрая на него, в дъното имаше нещо като 1-2 сепарета, а преди тях, неизменната за всяко заведение от този тип, джага. Цялата облепена с различни лепенки и отново изрисувана. Както Дани отбеляза, джага с история и дух!

Купихме си по бира, някои вино, за да се сгреят в тази типична зимна вечер. Постепенно започнахме да виждаме и други познати от българската общност на Университета Ерланген-Нюрнберг. Не след дълго дойдоха още наши приятели, както се разбра подгрявали от обяд и идилията стана пълна. Така в приказки, игра на джага и пиене на лекоалкохолни напитки мина около час. Вече беше станало 10 и 20 когато като по сигнал членовете на групата заеха местата си. Мигновенно пространстворо пред "сцената" се изпълни с хора, искащи да се забавляват и дошли с едничката тази цел. Е на първите редици бяхме българите, все пак групата беше си наша. Немците бяха на заден план, естествено за тях, изчаквайки да видят какво ще се случи.

Купона започна! Незнам поредицата на песните нито точните им заглавия, или текстовете на изуст, само знам че всички около мен изригнаха, все едно бяха чакали този момент с месеци.Това беше УИКЕДА. Песните летяха една след друга, бандата даваше всичко от себе си, дори и доста от местните започнаха да куфеят :), постоянно се образуваше пого на импровизирания дансинг. Тук е времето да спомена, че за разлика от погото в Българоя, което е доста хард на моменти, това беше софт :), нямаше счупени глави, дори момичета доста смело се хвърляха в своеобразното торнадо. Само едно германче на видима възраст 25, така понатежало :),под действието на центробежните сили припадаше :). Всички вилняхме така в продължение на почти 2 часа. Накрая и групата беше изцедена. Отдадохме се на разговори, на всякакви теми. Аз този път стоях по-настрани и по-скоро наблюдавах и се радвах вътрешно, че всички са се забавлявали от сърце и че са останали доволни.

И така благополучно се прибрах към 3 в общежитието, не ми се лягаше, но трябваше, все пак имам да доуча някои неща за поредстоящите ми изпити. Но всичко мина перфектно!

Благодаря УИКЕДА. Големи сте!

Накрая да допълня, че за всяко нещо си има подходящите хора, с които да го осъществиш. Понякога и стечението на обстоятелствата изиграва решаваща роля !

 Начи няма такова диване и това си е...  че не съм нормален си го знам ...уикеда кажи и това ти стига, не е човешко :) сега няма какво да кажа може би утре :)

   Омръзна ми да слушам заплахи покрай това Косово. Постоянно се спекулира със сепаратизъм , то не бяха източните Родопи, то не беше Лудогорието.
 Какво ми е мнението ли ?
В следващите 40 години дълбоко се съмнявам за подобен род дейност. Е да причини за противното сигурно ще изкарате. Единствената по-нормална за която се сещам се корени в нас самите като нация , като народ. Ами Българи правете повече деца бе майка му стара. Как искате да се развиваме като освен всичките простотии, които нашите управници вършат, и ние естествено покрай тях, не правим деца. Няма нищо страшно и няма нищо по хубаво от това, човек да има наследници. Ще кажете, с какво да ги гледаме тия деца, с какво да ги храним... Тези от вас които нямат деца сигурно не подозират всеки един човек с какъв потенциал, с какви резерви разполага, като личност и като способности. Те се разкриват точно в такива ситуации.

Като оставим на страни причината за прираста на населението, се сещам и за още няколко причини в подкрепа на моите твърденияю. Значи и аз съм недоволен до някъде от урпавлението ни, от решенията които са взимали нашите политици последните, ще станат вече, 20 години, откакто падна комунизмът. Но  последните  месеци се подписаха някой важни енергийни проекти за нашата страна. Да някой не са съвсем доизмислени, въпреки че преговорите за тях се проточиха над 12 години, и през тези 12 години подчертавам никой нито от населението нито от опозицията през всичките тези години не се поинтересува за параметри, никой не вдигна шум в медиите относно екологичната страна на проектите.
Но тези проекти ни дават, колкото и да не искат някой да приемат, сигурност! Потреблението на енергийни ресурси в страната ни ще се увеличи в следващите години ако запазим развитието си като икономика и не се саботираме само от вътре. Освен това сам по себе си факта, че през страната ще минава газопровод от Русия към Италия и централна Европа, ни прави важни за тези държави. Ако реализират и проекта "Набуко", за който лобират САЩ и други страни от западна Европа, това означава, че през България ще се пресичат интересите едновременно на мнгоо държави. Извода е, че те няма да имат никаква полза от това България да е нестабилна, да има граждански конфликти в нея и прочие.

Да споменем и проекта АЕЦ Белене. Изграждането може да е от руска фирма, но поддоставчиците ще са Сименс и Арева - западни фирми. В случая не това е важно, важно е че на наша територия ще има 2 ядрени централи и надявам се със добър мениджмънт отново да сме страна номер едно в износа на електроенергия за региона. От тук следва отново, че винаги при една евентуална дестабилизация на България половината Балкани могат да останат на тъмно, студено и т.н., от което следва дестабилизация на целия полуостров и съответно и на ЕС, ще бъдат нарушени основни пътни артерии между Европа и Азия и цялостна дестабилизация на Източна и Централна Европа. Доставките на газ също биха били засегнати.

Каква позла биха имали нашите суграждани с друго вероизповедание или народопсихология. Веднага отговарям. Абсолютно никаква!
1. България не е богата на полезни изкопаеми или ако има такива те не са от интерес на чужди компании или правителства. Справка Косово има залежи от 15 мрд тона  въглища, което е доста голямо количество. Мисля, че има и уран, но не съм проверил лично.
2. Гореспоменатите територии биха изпаднали в изолация, тъй като гледайки картата на България специално Лудогорието пък и Източните Родопи при гъвкавост от страна на нашата държава няма да имат граница с друга страна освен с България или евентуално Гърция.
3. Не мисля, пък и се съмнявам нашите сънародници от тези краища на Родината ни да искат доброволно да излязат от ЕС и да изпаднат в нечовешки условия за живот. Дори и с подкрепата на чужди сили. Тези сили, мисля се сещате, няма да са  централноевропейски държави. Освен това ако има страни подкрепящи този сепаратизъм, мисля че колкото и да не им пука на европейците, то тези страни ще си развалят отношенията с ЕС ( лично мое мнение, може би най-маловажната и неподкрепена част от коментара :)
4 Ние като народ познаваме чуждото робство и потисничество и мисля че не сме способни на такива крайности като сръбските племена, които още от средновековието са били най-малобройни, нахй-често тъпкани. Да не забравяме, че е имало моменти от историята когато Белград е била наша погранична крепост :)

Има още много какво да се каже сигурно по темата. Но искам да завърша със следното.

Правете деца, работете за държавата си, за бъдещето си, въпреки политиците, с времето ще дойдат по-кадърни хора това е сигурно, хора видяли свят, учили в България и в чужбина. Живейте, работете, обичайте се и правете деца и ги възпитавайте да обичат България. Ние сме родени тук и  наше призвание e да градим на тази земя :)